Като част от административно-териториалното Устройство на Република България, област Стара Загора е една от 28 области и е сред петте най-големи в Република България след Софийска, Бургаска, Пловдивска и Варненска. Област Стара Загора e разположена в Централна Южна България и обхваща територия от 5151,1 кв. км. В областта е съсредоточено 4.7 % от цялото население на страната, по този показател областта се нарежда на пето място. Населението на област Стара Загора към 7 септември 2021 г. е 307 140 . Жените са 158 685, а мъжете 148 455. В периода между последните две преброявания населението на областта е намаляло с 36 758 души, или с 11.0%. Резултатите показват, че средногодишният темп на намаление се увеличава от 1.1 на година през периода 2001–2011 г. на 1.2 през периода 2011 –2021 година.

Две трети от населението живее в градовете от областта, най-големи от които са Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево. Средната гъстота на населението е сравнително висока-около 86 души на кв.км. Териториално-селищната основа на област Стара Загора включва 206 населени места, от които 11 града и 196 села. В област Стара Загора функционират 11 общини, които са твърде различни като осигуреност, ресурси, икономически и инфраструктурен потенциал.

История

Първите доказателства за превръщането на Стара Загора в областен център датират от ІІ в.от н. е. тогава градът е носил името Августа Траяна. През втората поливина на Х век - 970 г. българската държава е разделена на военно-административни единици наречени стратегии. Стара Загора е център на стратегия, известен в писмените източници е и стратег на град Берое - Андроник. По времето на Втората българска държава, Стара Загора продължава да бъде областен център, като тогава териториалните единици са носили наименованието - "хора". От приемането на християнската религия, Стара Загора е и епископски център. Годините след Руско-турската война Стара Загора остава в Източна Румелия. С Органически устав /Конституция на Южна България/ от 1879 г., градът е определен за префектура. Първият префект на Стара Загора, назначен от временното руско управление, е Пантелей Наботков. До 1934 г. Стара Загора е окръжен център. Същата година се приема ново териториално деление на държавата и Стара Загора приема статута на областен център с 13 околии - Ардино, Борисовград, Ивайловград, Крумовград, Кърджали, Момчилград, Казанлък, Нова Загора, Свиленград, Хасково, Чирпан. Това статукво продължава до 1948 г., когато отново се възобновяват окръзите. През 1987 г. окръг Стара Загора влиза в състава на една от 9-те области в страната - Хасковска. На 5.01.1999 г. с Указ на президента на РБ Стара Загора става областен център на област Стара Загора, включваща 11 общини. В Конституцията на РБ се определя: областта е административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика, за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Териториални ресурси

Природният комплекс на област Стара Загора е от умерен климат, разнообразни и плодородни почви, сравнително добри водни потенциали и невъзпрепятстващ релеф. Това са благоприятни фактори за цялостното развитие на областта.

Стара планина е силно разчленена в южните си склонове. Казанлъшката котловина и Сърнена гора са добре залесени. Най-ниската част е Старозагорското поле. Този релеф заедно с водните ресурси дава възможност за развитие на производството на електроенергия. Възможност за развитие на екологично земеделие и животновъдство. Равнинните територии са идеални за развитие на модерно селско земеделие. Релефът позволява широка транспортна достъпност и отвореност на града и присъединените села;

Разнообразен климат в различните части на областта, по-мекият климат в равнинните части благоприятстват развитието на индустрията и селското стопанство, създават по-добри условия за развитие на пътната инфраструктура. Определено се чувства и средиземноморското климатично влияние. Характерни са регулирани валежи и периодично засушаване.

От полезните изкопаеми, разкрити на територията на областта,най-голямо значение имат лигнитните въглища, добивани по открит способ и използвани за производство на електрическа енергия, кафявите въглища и гипсът.

Почвените и климатичните условия, са потенциал, с който Старозагорска област все повече се утвърждава на челно място по производство на селскостопанските култури, растениевъдство, зеленчукопроизводство, технически култури, пчеларство и други. По планинските терени на областта преобладават канелено горски почви. Обширните полски райони са покрити предимно с черноземни смолници и ливадни почви, които са отлична предпоставка за развитието на интензивно селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Плодородните почви на обработваемите земеделски земи 2 908 794 дка, като с най-висок относителен дял са нивите. Мери, пасища и естествени ливади обхващат 312 215 дка. В съчетание с умерено-континенталния климат, те благоприятстват производството на плодове, зеленчуци и лозя. Основни зърнени култури са пшеницата, царевицата и ечемикът, а технически- памукът и слънчогледът. Розовото и лавандуловото масло - суровина в парфюмерията и козметиката, възвръщат загубените си позиции на международните пазари. Горските масиви - 32,4% от площта на района, стимулират развитието на туризъм, лов и риболов

Икономика

Област Стара Загора заема територия, която е в центъра на България, а заедно с това регионът е пресечна точка на три европейски транспортни коридора, които свързват Адриатическо море с Черно море; Финландия с Гърция (Александруполис) и Германия с Турция. Това географско положение дава възможности за привличане на инвестиционен интерес към града и към областта. Заедно с шосейния транспорт, в Стара Загора се пресичат три от основните железопътни линии от жп мрежата на България: от София до Бургас и Варна и от Русе до границите с Гърция и Турция. Тук се намира най-старият за България интермодален терминал, който позволява превоз на стоки до точки в целия свят.

Произведеният брутен вътрешен продукт за област Стара Загора през 2021 г. е 6236 млн. лева. Това нарежда областта на 5-о място в страната, след областите София (столица), Пловдив, Варна и Бургас. В сравнение с 2020 г. обемът му в номинално изражение нараства с 23,1%. Произведеният в областта БВП представлява 4,5% от общия за страната. На човек от населението се падат 20 165 лева от стойностния обем на БВП за областта. По равнище на БВП на човек от населението област Стара Загора се нарежда на 2-ро място след област София.

През 2021 г. средногодишният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в област Стара Загора е 98 270 души, което представлява 4,4% от общо наетите в страната.

В сектор Преработваща промишленост са ангажирани 31% от работещите хора. Търговията осигурява заетост на 12,6%, образованието – на 7,4%.

Средногодишната работна заплата на наетите хора в област Стара Загора за 2021 г. е 16 673 лева (при 18 733 лева за страната). Тя е нараснала с 11,1% в сравнение с предходната 2020 г. С най-високи заплати за 2021 г. са наетите в сектори: Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, Добивна промишленост и Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения.

В обществения сектор средногодишната работна заплата на наетите хора по трудово и служебно правоотношение в област Стара Загора за 2021 г. е 21 292 лева, а в частния сектор - 14 584 лева. В сравнение с останалите области на страната през 2021 г. област Стара Загора е на пето място по показателя средна годишна работна заплата.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Стара Загора е бил 143,5 хил., от които 75,4 хил. са мъже и 68,1 хил. са жени.

По данни на НСИ преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор в област Стара Загора към 31.12.2021г. възлизат на 1102 млн. евро. Огромният дял в тази сума идва от направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 1014 млн. евро, като е регистриран ръст от 5,2% спрямо предходната година. С най-голям размер на преките чуждестранни инвестиции е община Гълъбово - 717,5 млн. евро, следвана от община Стара Загора - 227,3 млн. евро и община Казанлък - 85,7 млн. евро.

Предприятията, извършвали дейност през 2021 г. в област Стара Загора, са 15 236 (без тези от финансовия сектор). Броят им се увеличава със 131 в сравнение с 2020 г. Най-много са фирмите в община Стара Загора (9094), на второ място е община Казанлък (3332 фирми), Микропредприятията (с персонал до 9 души) са най-много - 14 119, показват данни на НСИ. Броят на малките предприятия (с 10 - 49 заети) е 934, на средните (с работници между 50 и 249) е 148, а на големите предприятия (с над 250 заети) - 35, като остава без промяна спрямо предходната година.

Най-голям дял при приходите от дейност има Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива с 4,2 млрд. лева.

На второ място се нарежда дейност Търговия, която генерира сума от 4,1 млрд. лева. Трето по значение за региона е Производството на основни метали и метални изделия.

Предприятията, които се занимават с тази дейност, имат общо приходи в размер на 968 млн. лева, Голямо значение в структурата на местната икономика имат и дейностите Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Големите предприятия, с персонал над 250 души, имат най-сериозна тежест в структурата на приходите, техният дял е 28,5%.  След тях се нареждат малките предприятия, всяко от които осигурява работа на 10 - 49 души. .

Според териториалния признак най-голяма при приходите е тежестта на фирмите от  община Стара Загора. Следват общините Гълъбово, Раднево и Казанлък.

Според вида на предприятията, определян от броя на заетите в тях, най-успешни са микро фирмите. Те имат печалба от 536 млн. лева. След тях идват малките предприятия, които

генерират обща печалба от 378 млн. лева (28,3%). Следват големите предприятия (със заети над 250 души), при тях сумарно се отчита печалба от 221 млн. лева, но заедно с това и загуба от 159 млн. лева, като тя идва главно от дейността за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия.

Нетните приходи от продажби на фирмите от община Стара Загора са в размер на 6 млрд. Предприятията в община Казанлък генерират приходи в размер на 2 млрд. лева, но този обем остава след Гълъбово (с 2,7 млрд. лева) и Раднево (2,2 млрд. лева).

* Информацията е за финансовата 2021 г., според официални данни, предоставени през декември 2007 г., от Регионално статистическо бюро. Данните са за предприятията от нефинансовия сектор, които са регистрирани на територията на област Стара Загора.

** Цитираните обеми реално са значително по-високи, защото сумите не включват оборотите и печалбата на дружествата, които са поделения и клонове на големите търговски вериги (за хранителни стоки, горива, битова техника и др.), извършващи дейност в България. Поради регистрация на дружествата в друга област на страната, данните не обхващат и регионалната дейност на дружества като БТК, мобилните оператори, а също и обемите в банковия сектор, застраховането и лизинговите дейности.