На територията на областта се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на Република България при р. Дунав с южната, до Гърция и Турция. Интензивни са транспортните потоци по двете железопътни линии, свързващи западните части и столицата с черноморските пристанища Бургас и Варна и с югоизточната граница на Република България с Република Турция и Гърция. Тук се пресичат и трасетата на транспортните еврокоридори № 4, 8 и 9. През територията на областта преминават две автомагистрали – “Марица” и “Тракия”, като част от еврокоридори 4 и 8, първокласните пътища Е80, Е85 и Е773 и меридианни магистрали, свързващи областта с еврокоридори 10 и 7. Те осигуряват бърз и ефикасен транспорт за стоки за износ по направление на ЕС или Централна Азия, като същевременно представлява и предпоставка за развитие на услугите и създаването на малки и средни предприятия по обслужване на товаро-потока, пътнико-потока, информационните и парични потоци. Интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги стимулира изграждането на Свободни икономически зони, транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, банки, борси, тържища, интернет центрове. Някои от посочените дейности вече започват да се развиват. Областта попада в зоната на директно и индиректно влияние.
Инфраструктурни проекти с национално значение, които предстои да бъдат реализирани на територията на област Стара Загора са: Автомагистрала "Тракия", като част от европейски коридор № 8 и Автомагистрала "Марица", като част от европейски коридор № 4. Важен от инфраструктурна и икономическа гледна точка е реализирането на проекта за тунел под връх Шипка, като част от европейски коридор № 9.
Геостратегическо положение
Като част от административно-териториалното Устройство на Република България, област Стара Загора е една от 28 области и е сред петте най-големи в Република България след Софийска, Бургаска, Пловдивска и Варненска. Област Стара Загора e разположена в Централна Южна България и обхваща територия от 5 151,1 кв. км. В областта е съсредоточено 4.7 % от цялото население на страната, по този показател областта се нарежда на пето място. Две трети от населението живее в градовете от областта, най-големи от които са Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево. Средната гъстота на населението е сравнително висока-около 86 души на кв.км. Териториално-селищната основа на област Стара Загора включва 206 населени места, от които 10 града и 196 села. В област Стара Загора функционират 11 общини, които са твърде различни като осигуреност, ресурси, икономически и инфраструктурен потенциал.
Териториални ресурси
Природният комплекс на област Стара Загора от умерен климат, разнообразни и плодородни почви, сравнително добри водни потенциали и не възпрепятстващ релеф, е благоприятен фактор за цялостното развитие на областта.
Разнообразен релеф – Стара планина е силно разчленена в южните си склонове. Казанлъшката котловина и Сърнена гора са добре залесени. Най-ниската част е Старозагорското поле. Този релеф заедно с водните ресурси дава възможност за развитие на производството на електроенергия. Възможност за развитие на екологично земеделие и животновъдство. Равнинните територии са идеални за развитие на модерно селско земеделие. Релефът позволява широка транспортна достъпност и отвореност на града и присъединените села;
Разнообразен климат в различните части на областта - по- ниските температури, по-мекият климат в равнинните части на общината благоприятстват развитието на индустрията и селското стопанство, създава по-добри условия за развитие на пътната инфраструктура. Определено се чувства и средиземноморското климатично влияние. Характерни са регулирани валежи и периодично засушаване.
От полезните изкопаеми, разкрити на територията на областта най-голямо значение имат лигнитните въглища, добивани по открит способ и използвани за производство на електрическа енергия, кафявите въглища и гипсът. С най-голямо стопанско значение са находищата от въглища в комплекса “Марица- изток”. По-голямата част от Източномаришкия въглищен басейн е на територията на областта. В рудниците на площ от 240 кв.км. (на териториите на общините Раднево и Гълъбово) са съсредоточени основните запаси на лигнитни въглища в страната. Балансовите запаси на лигнитни въглища в каменовъгления басейн възлизат на 1879 мил.т., а промишлените запаси - на 1785 млн.т. Добивът възлиза в границите на 23-25 млн.т. и гарантира експлоатацията на находището няколко десетки години напред. С наличните запаси от лигнитни въглища и изградената производствена база при осъвременяване на технологиите на добив и на електропроизводство Старозагорска област се запази като един от най-големите енергийни центрове в страната. Комплексът “Марица-изток” е вторият по големина център за производство на електроенергия в страната (след АЕЦ – Козлодуй) и осигурява около 29% от продукцията на този отрасъл. В област Стара Загора е създаден първият в България индустриален клъстер, наречен “Енергийното сърце на България”.
Почвените и климатичните условия, са потенциал, с който Старозагорска област все повече се утвърждава на челно място по производство на селскостопанските култури, растениевъдство, зеленчукопроизводство, технически култури, пчеларство и други. По планинските терени на областта преобладават канелено горски почви. Обширните полски райони са покрити предимно с черноземни смолници и ливадни почви, които са отлична предпоставка за развитието на интензивно селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Плодородните почви на обработваемите земеделски земи 2 908 794 дка.(56,47% при 43,3% средно за страната ) от структурата на които най-висок относителен дял са нивите 71,18 %. Мери, пасища и естествени ливади обхващат 312 215 дка. (7,21%)- като този поземлен фонд е с тенденция към намаляване и е недостатъчен за интензивно развитие на животновъдство. В съчетание с умерено- континенталния климат, те благоприятстват производството на плодове, зеленчуци и лозя. Основни зърнени култури са пшеницата, царевицата и ечемикът, а технически- памукът и слънчогледът. Розовото и лавандуловото масло- суровина в парфюмерията и козметиката, възвръщат загубените си позиции на международните пазари. Горските масиви- 32,4% от площта на района и достъпният планински релеф стимулират развитието на туризъм, лов и риболов
Инфраструктура
На територията на областта се пресичат първокласни вътрешни и международни автомобилни транспортни връзки, които свързват северната граница на Република България при р. Дунав с южната, до Гърция и Турция. Интензивни са транспортните потоци по двете железопътни линии, свързващи западните части и столицата с черноморските пристанища Бургас и Варна и с югоизточната граница на Република България с Република Турция и Гърция. Тук се пресичат и трасетата на транспортните еврокоридори № 4, 8 и 9. През територията на областта преминават две автомагистрали – “Марица” и “Тракия”, като част от еврокоридори 4 и 8, първокласните пътища Е80, Е85 и Е773 и меридианни магистрали, свързващи областта с еврокоридори 10 и 7. Те осигуряват бърз и ефикасен транспорт за стоки за износ по направление на ЕС или Централна Азия, като същевременно представлява и предпоставка за развитие на услугите и създаването на малки и средни предприятия по обслужване на товаро-потока, пътнико-потока, информационните и парични потоци. Интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги стимулира изграждането на Свободни икономически зони, транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, банки, борси, тържища, интернет центрове. Някои от посочените дейности вече започват да се развиват. Областта попада в зоната на директно и индиректно влияние.
Инфраструктурни проекти с национално значение, които предстои да бъдат реализирани на територията на област Стара Загора са: Автомагистрала "Тракия", като част от европейски коридор № 8 и Автомагистрала "Марица", като част от европейски коридор № 4. Важен от инфраструктурна и икономическа гледна точка е реализирането на проекта за тунел под връх Шипка, като част от европейски коридор № 9.
На територията на областния център Стара Загора се пресичат две основни телефонни оптични магистрали и има изградена модерна цифрова мрежа, осигуряваща качествена телефонна връзка със света. В градовете има добре развити съоръжения за скоростна интернет комуникация, използващи сателитни връзки, оптични магистрали и оптични вътрешни мрежи. Територията на цялата област е покрита от мрежите на българските мобилни оператори.
В изграждането на техническата инфраструктура голямо значение има газификацията на общините. Инфраструктурата на тръбопроводния транспорт е представена от част от южния пръстен на националната газопроводна мрежа.
История
Първите доказателства за превръщането на Стара Загора в областен център датират от ІІ в.от н. е. тогава градът е носил името Августа Траяна. През втората поливина на Х век - 970 г. българската държава е разделена на военно-административни единици наречени-стратегии. Стара Загора е център на стратегия, известен в писмените източници е и стратега на град Берое-Андроник. По времето на Втората българска държава, Стара Загора продължава да бъде областен център, като тогава териториалните единици са носили наименованието - "хора". От приемането на християнската религия, Стара Загора е и епископски център. Годините след Руско-турската освободител-на война, Стара Загора остава в Източна Румелия. С Органически устав /Конституция на Южна България/ от 1879 г., градът е определен за префектура. Първият префект на Стара Загора, назначен от временното руско управление е Пантелей Наботков. До 1934 г. Стара Загора е окръжен център. Същата година се приема ново териториално деление на държавата и Стара Загора приема статута на областен център с 13 околии-Ардино, Борисовград, Ивайловград, Крумов град, Кърджали, Момчилград, Казанлък, Нова Загора, Свиленград, Хасково, Чирпан. Това статукво продължава до 1948 г., когато отново се възобновяват окръзите. През 1987 г. окръг Стара Загора влиза в състава на една от 9-те области в страната- Хасковска. На 5.01.1999 г. с Указ на президента на РБ Стара Загора става областен център на област Стара Загора, включваща 11 общини. В Конституцията на РБ се определя: областта е административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика,за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
Икономика
На територията на област Стара Загора работят около 11 300 фирми* (с местна регистрация). Близо 10 000 от фирмите в региона са микро фирми - предприятия или търговци, които имат персонал до 9 души.
Произведената продукция от фирмите, които имат регистрация на територията на област Стара Загора, е за 3 889 млн. лв. Това е с над 474 млн. лв. повече от предходната година (3 415 млн. лв.) и представлява ръст от 14%. Нетните приходи от продажби (НПП) на фирмите от област Стара Загора са в размер на 5 861 млн. лв. и отчетеният годишен ръст е от 16% (5 065 млн. лв. през предходната година). Общата печалба на фирмите е в размер на 406 млн. лв. Сравнението с данните от предходната година (264 млн. лв.) показва ръст от 54%**.
Фирмите, работещи с персонал между 10 и 49 души, са 981, а броят на тези с 50 - 249 души е 212. В категорията на големите предприятия - с работници и служители повече от 250 души, попадат 38 дружества. Общо в тях работят 32 592 души (34,5% от всички заети с трудова дейност). В сравнение с 2005 г. броят на работещите в големите фирми е намалял с близо 6000 души. Девет от дружествата имат повече от 1000 работници. Най-голяма трудова заетост в областта осигуряват държавните предприятия, развиващи дейност в сферата на енергетиката, Мини Марица-изток ЕАД и ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД. Освен тях още 9 от големите фирми са с държавно или общинско участие в структурата на капитала. Нетните приходи от продажби на големите предприятия са за 1 690 млн. лв. (29% от общия обем на НПП за областта), а отчетената от тях печалба е в общ размер на 113 млн. лв.
В област Стара Загора най-голям остава броят на фирмите, които се занимават с търговия (около 5500), като повечето от тях са търговци на стоки на дребно.
С държавна или общинска собственост на капитала (обществен сектор) през 2006 г. са 70 дружества от всички фирми, развиващи дейност на територията на област Стара Загора. Те са произвели продукция за 954 млн. лв. (при 871 млн. лв. за предходната година). Общият брутен обем на продукцията в обществения сектор е 24,5% от цялата произведена продукция. Това е с 1% по-малко от предходната година, когато частният сектор е произвел 74,5% от общата продукция. По показател произведена продукция делът на предприятията от частния сектор през 2004 г. е бил 69,6%, а през 2003 г. - 44%.
Фирмите от частния сектор са произвели продукция за 2 935 млн. лв. (при 2 544 млн. лв. в предходната година). Частните фирми имат общ размер на нетните приходи от продажби в размер на 5 051 млн. лв. и ръстът по този показател на годишна база е 18% (4 281 млн. лв. за 2005 г.). Делът на частния сектор от НПП е над 86%.
В частните фирми през 2006 г. са работили 78 426 души (с 870 по-малко от предходната година). 69 888 от тях са наемни работници. Работещите в обществения сектор са 16 103 души.
100-те фирми с най-високи нетни приходи от продажби (класация на стр. 7) в област Стара Загора имат обем от 3 631 млн. лв. (при 3 222 млн. лв. за фирмите от топ 100 на предходната година), което представлява ръст от 13%. Сумата на НПП за 100-те фирми е 62% от нетни приходи от продажби на фирмите с регистрация в Стара Загора, които са общо за 5 861 млн. лв.
Общата печалба на най-успешните 100 фирми е 294 млн. лв. (189 млн. лв. за предходната година). Тази сума представлява 72% от реализираната от дружествата в област Стара Загора печалба.
На първите 10 места в класацията по НПП се нареждат дружества, които работят в сферата на енергетиката, добива на въглища, търговията с горива, хранително-вкусовата промишленост и строителството. Местата в Топ 10 по реализирана печалба се заемат от фирми от същите сектори, като към тях се добавя и производството на електрически уреди.
* Информацията е за финансовата 2006 г., според официални данни, предоставени през декември 2007 г., от Регионално статистическо бюро. Данните са за предприятията от нефинансовия сектор, които са регистрирани на територията на област Стара Загора.
** Цитираните обеми реално са значително по-високи, защото сумите не включват оборотите и печалбата на дружествата, които са поделения и клонове на големите търговски вериги (за хранителни стоки, горива, битова техника и др.), извършващи дейност в България. Поради регистрация на дружествата в друга област на страната, данните не обхващат и регионалната дейност на дружества като БТК, мобилните оператори, а също и обемите в банковия сектор, застраховането и лизинговите дейности.
English
