Областният управител на Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов проведе работна среща с учени от Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък. По време на разговора експертите настояха за въвеждането на по-строг контрол върху износа на посадъчен и генетичен материал от българската маслодайна роза. 

Те отбелязаха, че интерес към българския генетичен материал проявяват редица държави, а при липсата на достатъчно механизми за контрол съществува риск ценни сортове и селекционни достижения да бъдат изнасяни без необходимите ограничения.

Сред основните проблеми, поставени по време на срещата, беше и недостатъчното финансиране на научната дейност. Според учените Институтът разполага с висококвалифицирани специалисти и значителен научен потенциал, но работи с морално остаряла апаратура, което затруднява конкуренцията с водещи международни научни центрове.

Беше обсъдена и необходимостта от по-тясно сътрудничество между науката и бизнеса. Представителите на Института подчертаха, че секторът има интерес научните разработки да намират практическо приложение, а браншовите организации могат да бъдат активен партньор в развитието на научноизследователската дейност.

Друг важен акцент в дискусията беше липсата на национална референтна лаборатория за контрол на качеството на розовото масло. В момента анализи и сертификати се издават от различни лаборатории в страната.

Областният управител доц. д-р Калоян Дамянов заяви, че държавата може да насърчи по-тясното взаимодействие между науката и бизнеса с механизми за публично-частно партньорство.

„Една от възможностите е държавата да стимулира бизнеса, който инвестира в научни разработки и работи съвместно с учените. Това е утвърден модел в редица европейски държави и трябва да намери по-широко приложение и у нас“, коментира той.

Областният управител увери, че ще инициира съвместна дискусия с Министерството на земеделието и храните, научната общност и отрасъла. Целта е да бъдат обсъдени нормативни промени и мерки за защита на националния интерес.

„Розата е емблема на региона и символ на България. Наш общ ангажимент е да съхраним нейното богатство, да подкрепим науката и да създадем условия българските производители да бъдат по-конкурентоспособни на световните пазари“, подчерта доц. д-р Калоян Дамянов.

В края на срещата учените запознаха областния управител с научноизследователската дейност. В Института се работи с над 140 вида ароматни и лечебни растения, като се разработват нови технологии за дестилация на лавандула и босилек, както и нови сортове етеричномаслени култури. Сред последните постижения е сортът лавандула „Терес“, селектиран преди три години. Той се отличава със съдържание на линалил ацетат над 40 процента – стойност в горната граница на международния стандарт.

Оповестени бяха и резултатите от научен проект, реализиран в Родопите на над 1500 метра надморска височина, където са отгледани лавандулови насаждения с отлични показатели. Според учените тези резултати са поредното доказателство за потенциала на българската научна школа в селекцията и развитието на етеричномаслените култури.