З А П О В Е Д

№АК-01-ЗД-9 

Стара Загора    13.02.2025 г.                             

На основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията, чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), чл. 15, ал. 3 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба №2 от 15.03.2002 г.), чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

В Р Ъ Щ А М:

Решение №360/30.01.2025 г. на Общински съвет Казанлък, за ново обсъждане от същия, като незаконосъобразно.

М О Т И В И:

В съответствие с чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА в Областна администрация Стара Загора с вх. №АК-01-12/06.02.2025 г. постъпиха Решения по Протокол №28 от заседание на Общински съвет Казанлък, проведено на 30.01.2025 г.

Въз основа на извършения контрол по законосъобразност, считам че Решение №360/30.01.2025 г. на Общински съвет Казанлък е незаконосъобразно поради следните съображения:

С Решение №360/30.01.2025 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, чл. 65 и сл. от АПК, чл. 8, ал. 1, 3 и 4 от Наредба №2 от 15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Обн. ДВ. бр. 32 от 29 март 2002 г.) и във връзка с чл. 17, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/, Общински съвет Казанлък утвърждава промяна в маршрутните разписания на междуселищни автобусни линии от общинска транспортна схема на община Казанлък, приложени към настоящото решение – Приложения маршрутни разписания.

При приемане на Решението са гласували 37 общински съветници, от които „ЗА” са гласували 34 общински съветници.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗАвтПр общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни, общински и междуобластни, като с ал. 5 от същата и чл. 8, ал. 3 от Наредба №2 от   15.03.2002 г. са регламентирани правомощия на общинските съвети да утвърждават общинските транспортни схеми. Последните, съобразно чл. 17, ал. 4 от ЗАвтПр и чл. 7, ал. 1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г., включват следните видове автобусни линии: 1. градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план; 2. междуселищни – за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.

            От приложените към решение №360/30.01.2025 г. маршрутни разписания се установява, че същите попадат в обхвата на чл. 17, ал. 4, т. 2 от ЗАвтПр и чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба №2 от 15.03.2002 г., тъй като са свързани с осъществяване на превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината (междуселищни автобусни линии).

            С чл. 20, ал. 1 от ЗАвтПр е предвидено, че междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАвтПр всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:

1. с една автогара същата задължително се включва като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;

2. с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;

3. без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място;

4. в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място.

Така разписаните норми указват строго определени правила при извършването на обществен превоз на пътници и неспазването им води до незаконосъобразност на постановените актове, с които се утвърждават промени в маршрутни разписания на междуселищни автобусни линии от общинската транспортна схема.

Видно от представените документи, в утвърдените с посоченото решение маршрутни разписания не е предвидена автогара като начална, междинна или крайна спирка.

Следва да се има предвид, че във връзка с адм. д. №186/2023 по описа на Административен съд Стара Загора и адм. д. №4908/2024 г. по описа на ВАС, VII o., страни по което са били Областен управител на област Стара Загора и Общински съвет Казанлък,  административните съдилища са приели за установено, че със Заповед №624 от 20.11.2000 г. на кмета на Община Казанлък, Автогара Казанлък с адрес гр. Казанлък, намираща се в парцел I, кв. 132 по плана на гр. Казанлък, е обявена за официална автогара на гр. Казанлък, категоризирана при условията и реда на Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.  

В раздел „Регистри“, поддържан и достъпен на официалната интернет страница на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, последната е обявила списък с автогарите на територията на Република България. Съгласно публикуваната информация, на територията на Община Казанлък има една регистрирана и функционираща автогара, находяща се в гр. Казанлък (АГ Казанлък).

Предвид, че Автогара Казанлък е единствената автогара на територията на общината, същата е следвало задължително да бъде включена като обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в населеното място по местонахождението ѝ - гр. Казанлък.

С неизпълнение на горното, Общински съвет Казанлък е постановил Решение №360/30.01.2025 г. без да се съобрази с императивните изисквания на чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр.

Вярно е, че в чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗАвтПр, във връзка с чл. 15, ал. 3 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. е предвидена хипотеза, съгласно която е възможно когато е изчерпан капацитетът на автогарата, общинският съвет да определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, но в конкретния случай Общински съвет Казанлък не твърди и не представя доказателства относно изчерпания капацитет на автогарата.

В случай, че е доказано по надлежния ред, че капацитетът на същата е изчерпан, при постановяване на своя акт колективният орган е следвало да изложи фактически и правни основания в тази насока, респ. да обоснове приложимостта на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗАвтПр, във връзка с чл. 15, ал. 3 от Наредба №2 от 15.03.2002 г., което в настоящия случай не е налице и съставлява нарушение и на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В компетентността на Общинския съвет по чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗАвтПр е да прецени дали е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2 на правната норма, съответно да не ги включи в маршрутните разписания, като определи автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното населено място, поради което неправилността на преценката му в тази насока съставлява основание за неговата незаконосъобразност, като взето в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон (Решение №494 от 12.02.2024 г. на Адм. съд - Стара Загора по адм. д. № 186/2023 г., оставено в сила с Решение №9663 от  4.09.2024 г. на ВАС по адм. д. №  4908/2024 г., VII о.)

В този смисъл, констатациите на органа на местното самоуправление, че „изборът на начална автоспирка - „Арсенал“ и Комплекс „Здраве“, са известни на всички и лесно се намират от населението. Направен е анализ, че най-големият пътникопоток преминава през тези спирки и е в полза на гражданите. Частната автогара е отдалечена и не се намира в близост до нито една спирка и линия на градския транспорт, чрез която да могат гражданите да осъществяват връзка с близките населени места, като  анализът показва, че почти няма граждани, които да използват частната автогара, за да пътуват за тези населените места….“ са направени в нарушение и при неправилно приложение на регламентираните с чл. 20, ал. 1 и чл. 22 от ЗАвтПр правила.

В ЗАвтПр и в Наредба №2 от 15.03.2002 г. не предвидена възможност в населено място с една автогара, последната да бъде изключена като обслужваща по маршрута на междуселищните автобусните линии, имащи спирка в това населено място, на база използваните от Общински съвет Казанлък и посочени по-горе обстоятелства.

Единственият критерий, по който органът на местното самоуправление може да изключва единствената автогара на територията на населеното място от обхвата на маршрутните разписания по междуселищни автобусни линии е изчерпаният капацитет на същата.

В тази връзка, позоваването и използването на критерии, които са мотивирали Общинския съвет да изключи от обхвата на маршрутните разписания по автобусните линии от общинската транспортна схема Автогара Казанлък като начална, крайна и/или междинна спирка, различни от установения в чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗАвтПр, води до нарушение на материалния закон и обосновава незаконосъобразност на приетия акт.

При така описаната фактическа обстановка, Решение №360/30.01.2025 г. на Общински съвет Казанлък е прието в правомощията на Общинския съвет, регламентирани в чл. 17, ал. 5 от ЗАвтПр, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба №2 от 15.03.2002 г., с изискуемото мнозинство, но в нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвтПр, както и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

С оглед изложеното, в предоставения 7- дневен срок и на основание чл. 45, ал. 4, изречение второ, предложение първо от ЗМСМА, връщам Решение №360/30.01.2025 г. на Общински съвет Казанлък за ново обсъждане от същия като незаконосъобразно.

Препис от настоящата заповед да се изпрати на Председателя на Общински съвет Казанлък и Кмета на Община Казанлък за сведение и изпълнение, а на Окръжна прокуратура - Стара Загора за сведение.      

МЕТОДИ МАРКОВ

Областен управител